Я какви балончета, Батман! А къде е пещерата ти?
В живота си съм бил дълбоко разочарован от рисунки цели три пъти.
На първо място със сигурност е леонардовата „Мона Лиза“. Аз също бих имал енигматична усмивка, ако струвах милиони и бях с размерите на корица за списание Miniatures Monthly например.
На второ място е вероятно най-известната рисунка в света – „Тайната вечеря“. С жена ми посетихме Милано и си мислехме, че сме се подготвили предварително добре за това, а бяхме пропуснали да разберем дори, че тази картина се намира там. Е, може би не само картината е виновна за цялостното ни разочарование от това място, тъй като зад един ъгъл се натъкнахме на гей парад, случващ се по същото време в града, който направо ни погълна. Почти като при Джеймс Бонд в сцената от „Спектър“ с Деня на мъртвите, че даже и по-страховито. И докато успеем да се освободим от тези пълчища дойде време да се връщаме на летището за обратния полет. Всичките ни приятели после питаха дали сме видели картината, но доловиха бързо блясъка по нашите лица вместо отговор.
И накрая – всичко, което Нанси Камински (проверете за нея в Гугъл) рисуваше в нейното предаване по телевизията през 70-те години. Тя използваше нож, с какъвто други си мажат масло на препечената филийка, и да гледаш как с дебелите си ръце разнася маслени бои по канава – дебела като войнишко одеало, беше телевизионна продукция от най-висока класа. 30-минутна магия – как ли пък не.
Така, че може да си представите сами дълбокото удоволствие, което изпитах, когато нашето любимо „дете“ – екскурзоводът ни Патрик (това не е истинското му име), предложи да ни заведе в село Рабиша за да – почакайте малко – разгледаме някакви рисунки.
Настроението ми успя да се оправи, когато той все пак спомена, че там се намирала и изба „Магура“.
Описанието на туристическата част бих оставил за други блогъри и предлагам да отидем направо към винарната.
Тук се срещнахме с чаровната Даниела, която по това време беше бъдещ винен технолог. Тя ни преведе през модерна винарна към злокобен сноп от врати, които не биха изглеждали неподходящо като декор на филм за военнопленници.
Табелата, указваща очевидното
Снимка: Мария Грей
Пещерата на Батман, Робин!
Снимка: Мария Грей
Жена ми попита: „Какъв ли адски мотивиращ лозунг за бедните и изтормозени работници е изписан над тези порти?“
Даниела отговори: „Пише, че това е тунел“.
Ние кимнахме в знак на пълно съгласие.
Преминахме около 100 метра по така уместно обозначения тунел, а температурата се спускаше надолу като Мери Попинс с повреден чадър.
Внезапно стана тъмно.
И, уважаеми читатели, не беше просто тъмничко. Беше си много тъмно. Нали помните колко тъмна ви изглеждаше стаята вечер, когато бяхте малки?
Един глас от непрогледното черно ни увери, че електричеството ще се включи след минута.
Обаче една минута е дълго време в един уместно обозначен тунел в планината, когато си в пълна тъмнина. И аз бих излъгал ако кажа, че изобщо не сме се уплашили. Но, уважаеми читатели, нали затова са измислени пералните.
Продължихме още 100 метра и изведнъж уместно обозначеният тунел се разшири в голяма пещерна зала – т.нар. Прилепна галерия. Надявахме се електричеството в Пещерата на Батман да продължи да работи достатъчно дълго за да не се налага да откриваме сами колко уместно е избрано и нейното име.
Даниела ни отведе до някаква окаяно изглеждаща парна машина, сякаш извадена направо от роман на Жул Верн.
„Финансирана по някой евро-проект?“, попитах аз.
Игнорирайки въпроса ми, Даниела ни обясни, че са купили съвсем модерно оборудване с подобно предназначение, но то се е счупило само за няколко седмици заради влажните и студени условия. Съответно е трябвало бързо да го заменят с този древен, но надежден музеен експонат.
В този момент тя забеляза как погледът ми се отнася към изправените бъчви в ъгъла на залата – територията за винени дегустации.
„Да опитаме“, каза тя, изваждайки ме от всички досегашни страдания.
Последваха пет чудесни вина: Ризлинг; Врачански Мискет; Гъмза; „Кюве дьо Сюд“ – една добре направена бленда от Каберне Фран, Мерло, Сира и Каберне Совиньон; както и нещо, което очаквах с нетърпение – естествено пенливото вино „Магура Брут“, направено по традиционния френски метод champenoise, точно както го правят производителите в Шампан, както и тези на испанската Кава.
Не знам дали заради пещерната атмосфера или пък заради кратката загуба на сетивни възприятия в уместно обозначения тунел, но тази бутилка от 2009-а беше чудно освежаваща със своето сухо, подобно езика на вещица, вино, доставящо толкова запомнящо се усещане, каквото бих изпитал опитвайки някоя реколта Dom Perignon в пещерите на Еперне.
Посочих към една изкуствена стена, разположена в друг от ъглите. „Какво има зад нея?“, беше въпросът ми.
„Туристи!“, дойде отговорът без никакво забавяне.
Жул Верн, около 1890 г.
Снимка: Мария Грей
Пещерата на Батман ни става интересна
Снимка: Мария Грей
Изглежда, че в комунистически времена пещерата е била разделена от голямата ѝ основна част, където се намират праисторическите рисунки и където ходят туристите.
Дано тази стена просъществува още дълго време! Атрактивните за туристи рисунки не бяха разочарование за нас, но пък виното се оказа много по-голямо преживяване!
© 2018 "ВиноЗона" / Том и Мария Грей