Царски легенди от Еленския Балкан
Последните трагични дни на Търновското царство и до днес са източник на множество легенди. Една от тях разказва за красивата Кера Тамара, сестра на цар Иван Шишман, която народът наричал Мара. На нея се паднала тежката жертва да стане жена на турския султан Мурад, за да се запази българското царство. На път за Бурса, където бил престолът на Мурад, Кера Тамара минала през малко село в полите на Стара планина. Там тя и свитата й спрели да нощуват в близкия манастир „Преображение Господне”. Царкинята никак не бързала да тръгне от святото място, прекарвайки последните си часове на родна земя в молитви. Когато все пак настъпило време, тя оставила дарове на манастира и помолила селото да вземе нейното име, за да се запази то за идните поколения.
Оттогава и до днес китното селце в Еленския Балкан се нарича Марян, на името на една от последните български царкини.
Повечето от нас вероятно биха казали, че в днешното забързано време не могат да се случат такива красиви истории. За семейство Светла и Илия Иванови, собственици на едноименната изба в село Марян, легендите обаче са допълнителен стимул да създадат своята съвременна винена приказка именно тук. Юристи по професия, и двамата от дълги години са любители на добрата компания и доброто вино. Родът на Светла по майчина линия е именно от Марян, а къщата на родителите й приютява всяко лято за почивка семейството и техните приятели. Именно сред последните е и Стефан Чоранов – агроном и технолог по професия, който катализира у двамата идеята за създаване на собствена винарна.
„Започнахме с предварителна подготовка като обиколихме много изби – повече из Европа, отколкото в България“, споделя днес Илия Иванов. Видяното ги убеждава, че не трябва да се гонят огромни обеми, а производство на малки серии качествени вина. Затова и заложеният капацитет на избата е едва 50 000 бутилки. Технологичното оборудване е произведено специално за „Марян“ и е в съответствие с класическата технология за производство на червени и бели вина.
Винарната не притежава собствени лозя, като необходимото за техните еликсири грозде идва от южните склонове на Средна гора край Нова Загора. Там, разказва Светла, те са успели да намерят собственик на 160 дка лозе, който да се съобразява с всичките им „капризи” – колко да ражда лозето, как да се реже, кога да се бере и т.н.
На въпроса защо не са избрали да изградят избата до самото лозе, Илия Иванов отговаря, че именно особеното климатично равновесие в Еленския Балкан е подходящо за създаване на уникални вина. По неговите думи след Преображение тук нощите са студени, а дните топли, което е енергийно добре и важно за ферментацията, а постоянните температури през зимата и пролетта осигуряват отлични условия за стареене и отлежаване на виното. Илия обяснява, че производството на вино е било основен поминък и на еленските чорбаджии по време на Възраждането.
По отношение на вината, и Илия, и Светла са почитатели на френския стил. Пречупен през българския тероар, той личи отчетливо както в сортовия совиньон блан, наподобяващ френските совиньони от долината на Лоара, така и в другото бяло вино на избата – от сорта Шардоне, което е с по-наситен аромат и по-високо съдържание на алкохол, а шестмесечният контакт с дъбовите бъчви определено му е дал благородство и финес.
При червените вина избата залага само на купажите, така че да се подчертае най-доброто за всеки сорт, и заедно с това сортовете да се допълват. Вината отлежават от 6 до 12 месеца в дъбови бъчви и чак след това се бутилират.
„Черешката на тортата“ в асортимента на избата е розето, купаж от Мерло, Каберне совиньон и Каберне фран. Именно то печели през миналата година първата престижна награда за избата – сребърен медал от Балканския международен фестивал на виното.
Вземайки най-доброто от традициите и легендите, Илия и Светла залагат на „царската линия“ и в имената на своите вина. Така белите вина вече носят името на Кера Тамара и впечатляват както с царствения си вкус, така и с изискани етикети. Розето от своя страна се нарича Sense of Tears („усещане за сълзи”), в чест на пролетите от царкинята сълзи по дългия път към Бурса. Купажът от Мерло и Каберне Совиньон пък носи името на лелята на Кера Тамара – царица Елена, съпруга на сръбския крал Стефан Душан. Предстои скоро на пазара да се появи и тройната комбинация от Мерло, Каберне совиньон и Каберне фран, която ще носи името на цар Иван-Александър - бащата на Кера Тамара.
Вината на „Марян“ са в малки серии и някои от експериментите им изобщо не стигат до търговската мрежа. Затова и най-сигурният вариант да се опита всичко, е да се отиде на място при гостоприемните домакини. Там туристите ще могат да вкусят от прекрасните вина на избата в комбинация с другата местна гордост – еленския бут, и да оценят гостоприемството и кулинарните умения на марянчани. Макар избата още да не разполага със своя база за настаняване, в самото село има достатъчно такива възможности, уверяват Светла и Илия Иванови.
© 2013 "ВиноЗона"