Ханът на Старопрестолния град
Дълъг е списъкът от забележителности, които предлага за гостуващите туристи старата българска столица – Велико Търново. Някои от тях са повече от задължителни за посещение – историческите хълмове Царевец и Трапезица, църквите-паметници на културата, монументите „Майка България” и „Асеневци”, музеите с богати експозиции, а отскоро и уникалният не само за страната, но и за Балканите музей с восъчни фигури, пресъздаващ етюди от историята, бита и културата на Втората българска държава. Немислимо е обаче да си във Велико Търново и да не се отбиеш до прочутата Самоводска чаршия – улицата на занаятите, изкуствата, традиционните лакомства и лъхащото от всяка врата искрено народно гостоприемство. А тръгнеш ли по калдъръма на чаршията, няма как да не попаднеш на една от съвременните емблеми на града – възроденият към нов живот архитектурен шедьовър хан „Хаджи Николи”.
Ханът е единственият оцелял във времето от всичките седемдесет, които някога е имало във Велико Търново. Днес той представлява средище на няколко добре съчетани елемента на културата – историческо наследство, художествено творчество, винена култура и кулинарно майсторство.
Неговата история преплита в себе си епохи и бележити личности, и носи силно послание към всички, които имат претенцията да наричат себе си родолюбци. Струва си да я разкажем, защото тя наистина може да послужи за ценен и убедителен пример днес.
В далечната 1858 г. гениалният възрожденски архитект и строител Никола Фичев (известен повече като майстор Колю Фичето) започва изграждането на голяма търговска сграда в стила на турските ханове на една от хълмистите улици в Търновград, точно при Самоводския пазар. Поръчител на сданието е богатият търновски търговец Хаджи Николи х. Димов Минчоолу. Работата по строителството отнема около четири години, а в завършения си вид сградата наистина впечатлява – снажна триетажна осанка с каменни колони, укрепящи шикозни барокови балкончета, с просторен вътрешен двор и цялостно елегантно излъчване без то да е за сметка на функционалността. Сградата и до днес остава едно от най-значимите творения на легендарния майстор Колю Фичето.
Собственикът й Хаджи Николи е фигура с огромен авторитет за времето си, оставил ярка следа в българското Възраждане и борбата за църковна независимост на българите от гръцката патриаршия. Роден през 1826 г. в семейството на търновския търговец на кожи Хаджи Димо, малкият Никола рано остава сирак и е приютен от друга знатна фигура в града – Хаджи Минчо, който му дава отлично образование, напътства го в живота, по-късно го прави дори свой съдружник и му позволява да се ожени за неговата дъщеря. Хаджи Николи развива успешно търговската си дейност с внос и износ на манифактурни стоки, създава няколко свои представителства в близки и по-далечни на България страни, но нито за момент не престава да се вълнува от проблемите на своите сънародници в западащата като могъщество по онова време Османска империя и най-вече стремежите да се ограничи влиянието на гръцкото духовенство върху българското православие.
Именно борбата за църковна независимост се превръща в основен смисъл на втората половина от живота на Хаджи Николи. Родолюбивият българин харчи целия си припечелен от търговията капитал от над 500 000 златни лева за да прогони гръцките духовници извън България – кауза, която накрая се увенчава с успех, но и с разорение за някогашния заможен търговец, който умира в пълна нищета през 1892 г.
Междувременно ханът, където по-рано Хаджи Николи складирал стоките, с които търгувал и предлагал подслон на пътници и временно пребиваващи в града работници, се превръща в тютюнева фабрика.
Участта на впечатляващата сграда в годините след Освобождението е изпълнена с различни превратности. През 1929 г. югозападното крило на хана е преустроено така, че да се освободи място за прокарване на по-широка улица, на отсрещната страна на която впоследствие е изградена старата поща на Велико Търново. В годините на социалистическата власт обектът е национализиран (през 1947 г.), частично реставриран (в периода 1967 – 69 г.) и използван като етнографски музей (в периода 1970 – 87 г.). След политическите промени, през 1992 г. ханът е върнат на наследниците на Хаджи Николи, но повече от десетилетие остава заключен и саморазрушаващ се, тъй като те нямат възможност да го стопанисват.
Съдбовният момент настъпва през лятото на 2005 г., когато бившият американски полковник и настоящ предприемач с опит в сектора на недвижимите имоти – тексасецът Едмънд Бек, по време на почивката си в България посещава Велико Търново. Бек е впечатлен от атрактивната Самоводска чаршия, а пустеещият, но все така величествен хан грабва бързо интереса му.
На снимката: д-р Васил Николиев (вляво) – внук на Хаджи Николи, и семейство Юта и Едмънд Бек.
Американецът установява контакти с местни специалисти в недвижимите имоти, които успяват да подготвят сделката за закупуване на сградата, и на следващата година тя е реализирана. Минават четири години на прецизна работа по укрепването и възстановяването на хана, в която се търси максимална близост до автентичното излъчване на сградата. Както Едмънд Бек споделя в свое интервю по-късно, най-трудната част в този период е била да се постигне това съвършенство в изпълнението, с което би го направил самият майстор Колю Фичето.
Обновената сграда отваря врати в края на март 2010 г. в целия си блясък и с амбициозното призвание да бъде своеобразен културен център за търновци и гостите на града. Хан „Хаджи Николи” днес съчетава автентичното си излъчване с необходимите удобства на съвремието в уникален по рода си комплекс от музей, картинна галерия, елегантен ресторант с четири различно декорирани салона, лятна градина, вино-бар, кафене и винен магазин. Съвсем резонно комплексът печели две специални награди от престижния конкурс „Сграда на годината 2010” – за опазване на културно-историческото наследство на България, както и за сграда–фаворит на публиката.
Музеят и галерията целогодишно представят разнообразни гостуващи експозиции от държавни и частни колекции, както и творби на съвременни български художници. Тук е излагано прочутото Панагюрско златно съкровище, както и колекциите на първия частен нумизматичен музей в България. В картинната галерия пък са представяни изложби на множество талантливи автори, включително на гениалния глобален творец от български произход – Христо Явашев (Кристо).
Виненият акцент в новото лице на хан „Хаджи Николи” заслужава специално внимание. Едмънд Бек споделя, че този акцент е напълно естествен за подобен обект, тъй като хубавото вино е даденост за България.
Вино-барът впечатлява с изискан уют в стар градски стил, а във винения магазин на комплекса могат да бъдат закупени вината на водещи български производители, както и някои традиционни продукти като сладко от рози и пчелен мед.
Хан „Хаджи Николи” предлага и собствена марка вина, които могат да бъдат опитани в съчетание с прекрасна храна в ресторанта или пък закупени от винения магазин.
Вината от собствената марка на хана се произвеждат в „Ловико Сухиндол” от специално селектирано грозде. Серията включва бели вина от сортовете Совиньон блан и Шардоне, червени – от Каберне совиньон и Мерло, розе от Каберне совиньон, както и специален четирисортов бленд от популярните френски Каберне совиньон и Мерло и традиционните български Гъмза и Рубин.
Особено силно впечатление прави виненият лист на ресторанта на хан „Хаджи Николи”. Рядко в българските заведения, дори от най-висок калибър, може да бъде открит толкова добре структуриран, насочващ и полезен за клиента списък от внимателно подбрани вина, които да допълват по чудесен начин изобилието от вкусна храна.
Виненият лист е дело на енолога Димитър Димов, който понастоящем работи в бутикова изба в Турция.
Менюто на хан „Хаджи Николи” също заслужава искрени аплодисменти с отличното си комбиниране на специалитети от традиционната българска и интернационалната кухня. Обслужването е на високо ниво и това несъмнено спомага за цялостното приятно изживяване на посетителите.
Изпитвайки наслада от всеки миг, прекаран сред уюта на стените на хан „Хаджи Николи”, възхищавайки се на гениалността на майстора-строител и разсъждавайки върху изпълнения с достойнство живот на неговия първи собственик, се питаме каква ли щеше да бъде съдбата на това изключително здание сега, ако тексасецът Едмънд Бек не се беше отбил случайно в онзи летен ден на 2005 г. на Самоводската чаршия... Пореден успешен проект за опитния предприемач или нагледен урок по уважение към собствените родови корени за всички българи, поднесен от един американец? Всеки може да намери своя отговор с чаша вино в ръка в неповторимата атмосфера на великотърновския хан „Хаджи Николи”.
© 2013 "ВиноЗона" (част от използваните снимки са любезно предоставени от "Бул Бек" ООД